Форум
Home →  Новини →  Предизвикателството "Моят разказ за гората"
10.04.2020
Предизвикателството "Моят разказ за гората"
Гората Какво означава думата „гора”? Преди време гледах едно предаване,в което питаха точно това. Аз бих отговорила на този въпрос ето така: гората е живот.Тя е сякаш живо същество. Живителна сила. Една от тези „перли в царската корона”, наречена Земя, е гората. В нея човек може да намери уединение със себе си, покой. Най – хубава е гората рано сутрин. В началото сумракът лекичко се вдига и се изнизва заедно с нощта. Покоят от време на време е смутен от най-ранобудните птички, които със своята песен посрещат зараждащия се ден. Полека-лека всички обитатели на гората се разбуждат, за да посрещнат заедно утрото. Виждаш как току пред теб притичват разни дребни животинки. Ето, че се показват и първите слънчеви лъчи,пръскащи златистите си отблясъци навред. Прокрадват се през листата на големия исполински дъб и успяват да проникнат чак в отсрещния гъсталак. Всичко е обляно в светлина. А цветята? Ах,цветята...Помилвани от галещите слъчеви лъчи,те разтварят пъстрите си цветове,като че да посрещнат деня...      Замислих се  колко много време е нужно,за да израсне една гора и колко бързо човек със своите действия е способен да я унищожи. Природата не иска нищо от нас,а ни дава толкова много. Единственото, което можем да направим, е просто да се радваме на красотата и съвършенството й и да се опитваме да я опазим такава. А колко хубаво щеше да бъде само, ако онази Пролетна принцеса, за която мама ми разказваше, когато,като съвсем малка, всяка пролет я питах кой кара дърветата и цветята да разцъфват, съществуваше наистина! Тя ми казваше, че това е едно хубаво момиче и че след всяка нейна стъпка поникват лалета и зюмбюли, избуява крехка не отъпкана трева. Ако можеше това момиче да мине през морето от бетон, което е наоколо и да внесе зеленина и живот сред бездушието навред! Да мине покрай милионите блокове, сгушени един в друг, сред които изведнъж да разцъфтят прекрасни градини. И всяко цвете или дръвче ще бъде само по себе си гора, защото дори едно единствено листенце може да промени много неща! Знам, че макар и мечтана сега, тази вълшебна гора съществува и тя е много близо до мен. Близо е и до теб, до твоя град, до твоя дом, стига да пожелаеш да я видиш с очите си и да я усетиш вътре в сърцето си. Иска се малко, за да я обикнеш и голямо сърце, за да остане с теб завинаги. Аз я обикнах, както се обича единственият спасителен бряг. Днес тя ще спаси мен, а утре може да спаси и теб, и него, и всички нас. А ти прие ли я? Обикна ли я?   Ния Петрова Чамурова, IV клас ОУ „Ран Босилек”;  гр. Габрово