Природен парк "Българка"

В границите на парка попадат:

• част от Национален Парк Музей ”Шипка-Бузлуджа”,
• Етнографски музей на открито ”Етъра”
• защитените местности “Соколски манастир” и “Мъхченица – Йововци” .

Съществуват данни, че територията на парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата “Килиите” ( с.Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени съдове с шнурова украса от времето на траките. В момента се извършва археологически сондаж.

Територията се пресича от много пътни артерии използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Верейският друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др.

При Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърждава Второто Българско царство.

Територията на парка е свързана и с драматични събития по време на Руско – Турската война (1877-1878) - Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските войни и българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на войната, довела до подписването на Сан – Стефанския мирен договор и признаването на независимостта на България.

Още от създаването си град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на открито ”Етъра”. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния календар. Пресъздаването на обичаите, с техните обреди и символики, е съпроводено и с богата фолклорна програма.

Соколски манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на парка. В параклиса са запазени икони рисувани от Захари Зограф. В двора на манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте й чушнара и днес струи студена балканска вода.

Живописните природни картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти : самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство, мутафчийство, гайтанжийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско - голяма част от тях са шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и Славейковото школо.